Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2016 17:00 - НА ДЕСЕТ ЧАСА СЪЛЗИ ОТ РАЯ
Автор: coacoa11 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4868 Коментари: 12 Гласове:
20

Последна промяна: 21.08.2016 23:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image


Душата му уморено се огледа - в стаята нямаше никого. Единствено работещият телевизор й правеше компания. Кога ли щеше да настъпи точният момент да се откъсне от това изтерзано и измъчено от задух тяло и да поеме към неизвестното? Трябваше да се справи - пътят към отвъдното беше самотно занимание. Без  карта и GPS.


На екрана вървеше някакво подобие на черна комедия, която по странен начин се сливаше с живота на земята. Защо по дяволите трябваше да прави ремонт в кухнята, вместо да иде на санаториум? Защо прекара последните десет години, откакто загуби жена си, лежейки пред телевизора, вместо да се радва на внуците и да пътешества по шарения свят, задявайки чуждите баби? Не, не обичаше пътешествията, неизвестността, шареното и чуждите баби. Обаче нямаше друг избор, освен да се отправи на последното си пътешествие - тялото му бавно гаснеше. Мразеше лекарите и болниците, затова си остана у дома. Прекрасни бяха вкусът на ягодите и ръката на дъщеря му, която ги подаваше... Харесваше му как тя поляга до него на спалнята. Не за да си почине, а мълчаливо да му подържи ръката. Добро дете беше, намираше сили да зареже живота и да легне до него, смъртника...

Да, много неща щяха да му липсват.  Усмивката на млекарката, цигарите, мачовете и студената бира. Парламентарният контрол в петък и световното по снукърс. Но стига земна суета. Време беше да отлети далеч - там, където накрая се събираха всички. Дошъл беше последният му час - душата му напираше да излезе и трябваше да намери пътя сред урина, изпражнения и кръв. Тялото му се разпъваше болезнено, кожата му посиня, устата му се напълни с кръв, очите се оцъклиха празни. И тогава изведъж се усети свободен, като вятър. Излетя. Бързо и несръчно. Блъсна се в тялото на дъщеря си, която стоеше права до леглото. Премина през нея и излезе навън, сливайки се в едно с нейното охкане. Завъртя се и погледна отгоре. Видя мъртвото си тяло и ужаса в очите на детето си, което се опитваше да го върне към живота. Опита се да я успокои и погали, но вече бяха в различни измерения.

Огледа се пак - навсякъде беше тъмно и чуждо. Потръпна от толкова мрак. Страхуваше се. Пространството около него променяше форми, познатото изчезваше, за да се появи незнайното.  Посоките на времето сега, когато беше захвърлил телесната обвивка,  бяха без значение. Дали  не можеше да се шмугне в светлия екран на телевизора и да запраши после по някоя тайна пътека към миналото? Да порита в бебешките пелени и да усети майчината прегръдка? Или ужасът от колана на баща му, оставял толкова пъти следи по задните му части... Застина в целувка с жена си и остана така цяла вечност. Чуваше смеха й и се смееше с нея. После сълзите, които беше проляла заради него, го задавиха. Десет часа сълзи - нима беше възможно да й е причинил това? Трябваше да ги изплаче заедно с нея, горчиви, солени и тъжни. Десет часа сълзи - дълги като векове. Но преди това щеше да потърси децата и внуците си там някъде, в бъдещето.

Хм, да пътешества във времето беше невероятно лесно. Ето го внука -  лекуваше болни емиграти в Германия! Живееше в самотен разкош. Нормално, помисили си, нали го дресираха да си пада по зубренето и здравия разум, а не по живота и емоциите. Практичен беше, даже и майка си преглеждаше дистанционно и редовно й изписваше хаповете за старческа самота и добър сън. 
Прескочи набързо и при голямата внучка. Тя работеше в банка. Лицето й беше красиво, безизразно и студено, като екрана на компютъра, в който постоянно се взираше. Сигурно не искаше да вижда очите на бедните и задлъжнели хорица. Нищо чудно - рече си пак. Нали още от малка в кръвта й плуваха цифри - беше педантична и точна до побъркване.
Накрая потърси и малката внучка - беше директорка в международна компания. Дааа... нали все раздаваше заповеди и командваше у дома. Още искаше да стане мама на пет деца, но едва ли щеше да успее да достигне бройката. Затънала в блатото на добрата кариера, беше започнала и завършила с първото...
Всички бяха забравили детските мечти и копнежи. Животът им изтичаше ден  по ден, минута след минута в тревоги и глупости, без да намерят пътя към най-близките си хора и към собственото си щастие. Модерни, заети и стресирани - просто нямаха време за това. Не ги укоряваше - те бяха част от него. Странно беше как, макар и умрял, продължаваше да живее в техния живот чрез избора, който правеха и решенията, които вземаха. Защото той ги беше научил какво да избират  и как да решават. Те оставаха да правят неговите грешки във физическия свят, където времето вървеше само в една посока - към смъртта и спасението...

Остави ги насред дребните грижи от ежедневието. Сбогува се, без да го чуят и усетят.  Откъсна се от света им. Променяше се. Теглеше го светлината и онова бяло петно, което странно приличаше на умрялата му жена. Събра последни сили и тръгна. Чакаше го дълъг път - беше на десет часа сълзи от нея...
SaveSave



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - добре дошла ,мила жабке ..
07.08.2016 23:25
Повелителке на Времето.;))
как си,мила ?
Липсваше ,всичко наред ли е?
прегръдки от мен, и стой тук..
нужна си...
цитирай
2. faktifakti - истински до побиване на тръпки разказ
07.08.2016 23:32
от реалността.
и силно, до костите.
здравей
цитирай
3. aip55 - Привет и
07.08.2016 23:52
добре дошла отново при нас.
Странни мисли са те полазили, но правилно си ги описала.
Пиша и мисля така, защото преди време аз също минах през тунела,
но приемната за рая беше в ремонт и ме върнаха да продължавам с мъките на този свят.
Всички ние ще потеглим на път,
но дано сълзите ни да са от радост и щастие в рая.
Нали не си забравила, колко много ни липсваше?
https://www.youtube/watch?v=XfI447LdwnY
цитирай
4. coacoa11 - Добро утро, Кралице на блоговото ...
08.08.2016 08:37
Добро утро, Кралице на блоговото кралство!
Благодаря за сърдечното посрещане. Добре съм, като изключим владеенето на времето:) Страшна си, как пък веднага всичко разбираш...
Прегръдки и от мен!
цитирай
5. coacoa11 - Здравей, Ева, истинска измислица ...
08.08.2016 08:44
Здравей, Ева,
истинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)
цитирай
6. coacoa11 - Привети, Айп, налазват ме сънища, ...
08.08.2016 08:53
Привети, Айп,
налазват ме сънища, ярки и истински. Не съм виждала тунела към отвъдното, но когато някой ден поемем натам, със сигурност ще ни боли за грешките.
цитирай
7. saankii - ахх, тази Бяла Светлина ,и завръщането „у дома “,по която копнеем всички...
08.08.2016 09:25
както винаги съм силно подозрителна
и....критична...
виж,твоето Завръщане ме зарадва много ,жаб...
много е фино,и много ми допадна...
а,Времето е най голямата Мистерия..
прегръдки ,мила...
цитирай
8. faktifakti - в измислицата
08.08.2016 09:33
поставяш въпроси, които са актуални за всеки :)


coacoa11 написа:
Здравей, Ева,
истинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)

цитирай
9. makont - Здравей Коа!
09.08.2016 20:06
Онемях! Близо съм до твойта тематика, но от другата страна. Дано да изглежда така, защото за оставащите тук е невъобразимо тежко. А дано за Тях е спасение. Извини ме за заземяването, просто силата на магнита в момента тегли натам. Възхищавам се на написаното, носи утеха и надежда, въпреки....
цитирай
10. coacoa11 - Здравей, Маконт, от една и съща с...
10.08.2016 15:29
Здравей, Маконт,
от една и съща страна сме... Просто влизаш в другата роля за миг, за да усетиш пълния смисъл на това, което се случва.

Раздялата с физическото тяло в смъртта е неизбежно събитие. Какво има отвъд никой не знае, може и да е пусто и празно в нашия смисъл, но поне ще е споделено...:) Сигурна съм в едно - докато сме живи, по един или друг начин близостта и сърдечната връзка с обичаните хора остава с нас, в нашия свят.

Срещата със смъртта е част от живота ни, колкото и да не я искаме. Всеки я преживява по свой начин. Променя ни, много...
цитирай
11. djani - Събуди се...
14.08.2016 21:50
Като в приказката за спящата красавица. За да ни ослепиш с вътрешната си красота и доброта. Чудесно есе за безсмъртната ни душа, намираща се в оковите на битието и суетата и нуждаеща се всъщност само от любов.
цитирай
12. coacoa11 - Джани, сродна ми Душо, с едно само ...
16.08.2016 22:53
Джани, сродна ми Душо, с едно само изречение ти каза повече, отколкото аз с дългото изложение. Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 462667
Постинги: 46
Коментари: 819
Гласове: 2835
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031