Постинг
07.08.2016 17:00 -
НА ДЕСЕТ ЧАСА СЪЛЗИ ОТ РАЯ
Автор: coacoa11
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4887 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2016 23:14
Прочетен: 4887 Коментари: 12 Гласове:
20
Последна промяна: 21.08.2016 23:14
Душата му уморено се огледа - в стаята нямаше никого. Единствено работещият телевизор й правеше компания. Кога ли щеше да настъпи точният момент да се откъсне от това изтерзано и измъчено от задух тяло и да поеме към неизвестното? Трябваше да се справи - пътят към отвъдното беше самотно занимание. Без карта и GPS.
На екрана вървеше някакво подобие на черна комедия, която по странен начин се сливаше с живота на земята. Защо по дяволите трябваше да прави ремонт в кухнята, вместо да иде на санаториум? Защо прекара последните десет години, откакто загуби жена си, лежейки пред телевизора, вместо да се радва на внуците и да пътешества по шарения свят, задявайки чуждите баби? Не, не обичаше пътешествията, неизвестността, шареното и чуждите баби. Обаче нямаше друг избор, освен да се отправи на последното си пътешествие - тялото му бавно гаснеше. Мразеше лекарите и болниците, затова си остана у дома. Прекрасни бяха вкусът на ягодите и ръката на дъщеря му, която ги подаваше... Харесваше му как тя поляга до него на спалнята. Не за да си почине, а мълчаливо да му подържи ръката. Добро дете беше, намираше сили да зареже живота и да легне до него, смъртника...
Да, много неща щяха да му липсват. Усмивката на млекарката, цигарите, мачовете и студената бира. Парламентарният контрол в петък и световното по снукърс. Но стига земна суета. Време беше да отлети далеч - там, където накрая се събираха всички. Дошъл беше последният му час - душата му напираше да излезе и трябваше да намери пътя сред урина, изпражнения и кръв. Тялото му се разпъваше болезнено, кожата му посиня, устата му се напълни с кръв, очите се оцъклиха празни. И тогава изведъж се усети свободен, като вятър. Излетя. Бързо и несръчно. Блъсна се в тялото на дъщеря си, която стоеше права до леглото. Премина през нея и излезе навън, сливайки се в едно с нейното охкане. Завъртя се и погледна отгоре. Видя мъртвото си тяло и ужаса в очите на детето си, което се опитваше да го върне към живота. Опита се да я успокои и погали, но вече бяха в различни измерения.
Огледа се пак - навсякъде беше тъмно и чуждо. Потръпна от толкова мрак. Страхуваше се. Пространството около него променяше форми, познатото изчезваше, за да се появи незнайното. Посоките на времето сега, когато беше захвърлил телесната обвивка, бяха без значение. Дали не можеше да се шмугне в светлия екран на телевизора и да запраши после по някоя тайна пътека към миналото? Да порита в бебешките пелени и да усети майчината прегръдка? Или ужасът от колана на баща му, оставял толкова пъти следи по задните му части... Застина в целувка с жена си и остана така цяла вечност. Чуваше смеха й и се смееше с нея. После сълзите, които беше проляла заради него, го задавиха. Десет часа сълзи - нима беше възможно да й е причинил това? Трябваше да ги изплаче заедно с нея, горчиви, солени и тъжни. Десет часа сълзи - дълги като векове. Но преди това щеше да потърси децата и внуците си там някъде, в бъдещето.
Хм, да пътешества във времето беше невероятно лесно. Ето го внука - лекуваше болни емиграти в Германия! Живееше в самотен разкош. Нормално, помисили си, нали го дресираха да си пада по зубренето и здравия разум, а не по живота и емоциите. Практичен беше, даже и майка си преглеждаше дистанционно и редовно й изписваше хаповете за старческа самота и добър сън.
Прескочи набързо и при голямата внучка. Тя работеше в банка. Лицето й беше красиво, безизразно и студено, като екрана на компютъра, в който постоянно се взираше. Сигурно не искаше да вижда очите на бедните и задлъжнели хорица. Нищо чудно - рече си пак. Нали още от малка в кръвта й плуваха цифри - беше педантична и точна до побъркване.
Накрая потърси и малката внучка - беше директорка в международна компания. Дааа... нали все раздаваше заповеди и командваше у дома. Още искаше да стане мама на пет деца, но едва ли щеше да успее да достигне бройката. Затънала в блатото на добрата кариера, беше започнала и завършила с първото...
Всички бяха забравили детските мечти и копнежи. Животът им изтичаше ден по ден, минута след минута в тревоги и глупости, без да намерят пътя към най-близките си хора и към собственото си щастие. Модерни, заети и стресирани - просто нямаха време за това. Не ги укоряваше - те бяха част от него. Странно беше как, макар и умрял, продължаваше да живее в техния живот чрез избора, който правеха и решенията, които вземаха. Защото той ги беше научил какво да избират и как да решават. Те оставаха да правят неговите грешки във физическия свят, където времето вървеше само в една посока - към смъртта и спасението...
Остави ги насред дребните грижи от ежедневието. Сбогува се, без да го чуят и усетят. Откъсна се от света им. Променяше се. Теглеше го светлината и онова бяло петно, което странно приличаше на умрялата му жена. Събра последни сили и тръгна. Чакаше го дълъг път - беше на десет часа сълзи от нея...
SaveSave
Бунтът на полицаите. Какво следва.
Гневът на полицията и гневът на граждани...
Какво се случва с душата, когато си тръг...
Гневът на полицията и гневът на граждани...
Какво се случва с душата, когато си тръг...
Повелителке на Времето.;))
как си,мила ?
Липсваше ,всичко наред ли е?
прегръдки от мен, и стой тук..
нужна си...
цитирайкак си,мила ?
Липсваше ,всичко наред ли е?
прегръдки от мен, и стой тук..
нужна си...
от реалността.
и силно, до костите.
здравей
цитирайи силно, до костите.
здравей
добре дошла отново при нас.
Странни мисли са те полазили, но правилно си ги описала.
Пиша и мисля така, защото преди време аз също минах през тунела,
но приемната за рая беше в ремонт и ме върнаха да продължавам с мъките на този свят.
Всички ние ще потеглим на път,
но дано сълзите ни да са от радост и щастие в рая.
Нали не си забравила, колко много ни липсваше?
https://www.youtube/watch?v=XfI447LdwnY
цитирайСтранни мисли са те полазили, но правилно си ги описала.
Пиша и мисля така, защото преди време аз също минах през тунела,
но приемната за рая беше в ремонт и ме върнаха да продължавам с мъките на този свят.
Всички ние ще потеглим на път,
но дано сълзите ни да са от радост и щастие в рая.
Нали не си забравила, колко много ни липсваше?
https://www.youtube/watch?v=XfI447LdwnY
Добро утро, Кралице на блоговото кралство!
Благодаря за сърдечното посрещане. Добре съм, като изключим владеенето на времето:) Страшна си, как пък веднага всичко разбираш...
Прегръдки и от мен!
цитирайБлагодаря за сърдечното посрещане. Добре съм, като изключим владеенето на времето:) Страшна си, как пък веднага всичко разбираш...
Прегръдки и от мен!
Здравей, Ева,
истинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)
цитирайистинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)
Привети, Айп,
налазват ме сънища, ярки и истински. Не съм виждала тунела към отвъдното, но когато някой ден поемем натам, със сигурност ще ни боли за грешките.
цитирайналазват ме сънища, ярки и истински. Не съм виждала тунела към отвъдното, но когато някой ден поемем натам, със сигурност ще ни боли за грешките.
7.
saankii -
ахх, тази Бяла Светлина ,и завръщането „у дома “,по която копнеем всички...
08.08.2016 09:25
08.08.2016 09:25
както винаги съм силно подозрителна
и....критична...
виж,твоето Завръщане ме зарадва много ,жаб...
много е фино,и много ми допадна...
а,Времето е най голямата Мистерия..
прегръдки ,мила...
цитирайи....критична...
виж,твоето Завръщане ме зарадва много ,жаб...
много е фино,и много ми допадна...
а,Времето е най голямата Мистерия..
прегръдки ,мила...
поставяш въпроси, които са актуални за всеки :)
цитирайcoacoa11 написа:
Здравей, Ева,
истинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)
истинска измислица е, както винаги:) Малко тежка за четене и коментиране.
Радвам на теб и на стихотворния ти сюрреализъм:)
Онемях! Близо съм до твойта тематика, но от другата страна. Дано да изглежда така, защото за оставащите тук е невъобразимо тежко. А дано за Тях е спасение. Извини ме за заземяването, просто силата на магнита в момента тегли натам. Възхищавам се на написаното, носи утеха и надежда, въпреки....
цитирайЗдравей, Маконт,
от една и съща страна сме... Просто влизаш в другата роля за миг, за да усетиш пълния смисъл на това, което се случва.
Раздялата с физическото тяло в смъртта е неизбежно събитие. Какво има отвъд никой не знае, може и да е пусто и празно в нашия смисъл, но поне ще е споделено...:) Сигурна съм в едно - докато сме живи, по един или друг начин близостта и сърдечната връзка с обичаните хора остава с нас, в нашия свят.
Срещата със смъртта е част от живота ни, колкото и да не я искаме. Всеки я преживява по свой начин. Променя ни, много...
цитирайот една и съща страна сме... Просто влизаш в другата роля за миг, за да усетиш пълния смисъл на това, което се случва.
Раздялата с физическото тяло в смъртта е неизбежно събитие. Какво има отвъд никой не знае, може и да е пусто и празно в нашия смисъл, но поне ще е споделено...:) Сигурна съм в едно - докато сме живи, по един или друг начин близостта и сърдечната връзка с обичаните хора остава с нас, в нашия свят.
Срещата със смъртта е част от живота ни, колкото и да не я искаме. Всеки я преживява по свой начин. Променя ни, много...
Като в приказката за спящата красавица. За да ни ослепиш с вътрешната си красота и доброта. Чудесно есе за безсмъртната ни душа, намираща се в оковите на битието и суетата и нуждаеща се всъщност само от любов.
цитирайДжани, сродна ми Душо, с едно само изречение ти каза повече, отколкото аз с дългото изложение. Благодаря ти!
цитирай